След Втората световна война Пазарджик израства като голям промишлен център с голям брой заводи и фабрики. Една трета от промишлеността се пада на хранително-вкусовия бранш. Най-голямото предприятие е консервният комбинат "Марица", който има голяма суровинна база от зеленчуци и плодове. С голяма известност в страната са Акумулаторният завод, Заводът за магнитни дискове, Заводът за металорежещи машини - стругове и бормашини, Заводът за строителна техника, Заводът за каучукови изделия - гумени маркучи, транспортни ленти, мотоциклетни и велосипедни гуми, Конопотекстилният комбинат, заводите за картон, велпапе, амбалаж, за детски облекла, за мебели и др.
Пазарджик е център на много богата селскостопанска област. Отглеждат се тютюн, грозде, коноп, захарно цвекло, плодове, зеленчуци, фуражи. В района на града са най-големите оранжерии в страната за ранни зеленчуци, плодове и цветя.
Градът е важен транспортен възел на много шосейни пътища до селища в Тракийската низина и Родопите. От тях най-важна е магистралата "Тракия" от София за Пловдив и оттам към Одрин и Цариград. Гара е от 1873 г. на жп линията от Белово за Пловдив /част от бъдещата линия София-Истанбул/. От Пазарджик започва и теснолинейката през гара Варвара за Велинград и Добринище, построена през 1928 г.
Пазарджик е и много важен културен и просветен център. Има драматичен театър, исторически музей, картинна галерия "Станислав Доспевски", с филиали в къщата-музей "Станислав Доспевски", катедралната църква "Света Богородица" и в църквата "Свети Димитър" с. Паталеница. Митрополитската църква "Св. Богородица" от XVIII век има изящен олтар с дърворезба от дебърски майстори. Други черкви са "Света Петка", "Св. Константин и Елена", "Св. Архангел Михаил". От запазените възрожденски къщи най-интересни са Пожаровата /Етнографски музей/ на Станислав Доспевски, Хадживелевата на Константин Величков, еврейската синагога.
Пазарджик е важен възрожденски и революционен център. През 1869 г. Васил Левски основава революционен комитет.
В Пазарджик има филиал на Висшия медицински институт в Пловдив, полицейско училище, спортна зала. Между множеството паметници са тези на писателите Алеко Константинов, Константин Величков, барелефи на Маестро Георги Атанасов, архимандрит Теофилакт и др.