Пазарджик.net

Град Пазарджик е разположен край река Марица в Горнотракийската низина, поточно в Пазарджишко-Пловдивското поле, на средна надморска височина 205 м. Отстои на 120 км югоизточно от София, на 36 км от Пловдив. Гара е на жп линиите София-Свиленград и Пазарджик-Велинград-Добринище.

Лежи в поле с преходноконтинентален климат, със средна годишна температура 12,1°С и средна валежна сума 515 мм /под средната за страната/. При Пазарджик след наводнението през 1858 г. Марица е образувала остров Свобода. От с. Варвара с топлопровод в града е докарана минерална вода.

Пазарджик е сравнително нов град, възникнал през време на турското иго. До 1934 г. се е наричал Татар Пазарджик. Германският учен Ст. Герлах отбелязва, че през XVI век той е голямо тържище. Това е смисълът на името от пазар, с умалителна част "чик", заради близкия голям петъчен пазар в Пловдив. Градът е основан през 1485 г. от южноруски татари-преселници. Среща се с имената Татар Пазарджъгъ, Татарбазар. В занаятчийския и търговски град се упражняват над 40 занаята, най-важни от които са абаджийството, кожарството, кожухарството, бакърджийството, терзийството, налбантството, чехларството, мутафчййството, бояджийството, коларството, добивът на селитра. През това време са изградени Ески /стара/ джамия от 1540 г. Паша хамам, Куршум хан от 1574 г., Куршумли Джамия от 1607 г. и часовниковата кула от 1741 г. Турският пътешественик Евлия Челеби го описва като богат град в плодородно поле с лозя и градини, а пътешественикът Герхард Дриш в началото на XVIII век подчертава, че тук има по-големи, хубави и удобни къщи, отколкото в София и Ниш. За пъстротата на населението в средата на миналия век говорят някои факти: 3420 къщи, 1200 дюкяни, 4 бани, 15 чешми, 19 джамии, 6 църкви, еврейска хавра, 8 турски училища, 6 български, по едно еврейско, циганско и арменско училища, 30 ханта, един шадраван, една салхана /касапница/, поща и телеграф. След Освобождението занаятите западат и се откриват мелници, предприятия за лющене на ориз, складове за манипулация на тютюн, фабрики за цигари, картон, каучукови изделия и др.

През 1884 г. Татар Пазарджик наброява 15 425 жители и е втори по големина в Източна Румелия след Пловдив. През 1934 г. Пазарджик има вече 23 228 ж., през 1975 г. е 65 727 ж., през 1985 г. - 77 278 и през 1992 г. - 82 313 ж. - 13-0 място.